Облаци
Като платна в небето разлюляни,
като размътени до дъно океани,
със грохот от ударени вълни
се носят облаци страхотни над простора.
Небесните прозрачни глъбини
останаха зад тях дълбоко скрити -
заляха ги, забулиха вълните,
а тъмните им сенки разпиляни
върху земята, сбират се в една
проникваща, прояждаща тъма
и леят черна влага...
Над тях, раздвижено,
небето бяга.
Мълчи светът потиснат. А отгоре
друг свят ечи, бушува и говори.
О, аз не съм сама, не съм една -
че там, над мен, зад черната стнена,
докосва ме и вече ме пронизва
надвесения свят
и тъй близо е, близо...
Дора Габе
Бъди първият, който ще напише коментар.
Коментари